Когато говорим за нарушения в развитието на писмения език, можем да кажем, че са създадени няколко типологизационни схеми, базирани на руската афазиология, в които дислексията и дисграфията се описват в многобройни обособени форми и се обясняват от локализацията – артикулаторно-акустична, оптико-пространствена, сензорно-слухова, двигателно-зрителна, тактилна и др.
За дислексия/дисграфия при деца със сигурност може да се твърди, че възниква на базата на мозъчни дисфункции, но не е следствие от някакъв специален, доказан структурен дефект; не е в следсвие на интелектуална недостатъчност, социална или педагогическа занемареност. Тя е специфичен когнитивен проблем, често е генетично обусловена и свързана с по-явни или скрити дефицити в развитието на устния език.
При идентифициране на нарушения в развитието на писмения език трябва да се знае следното.
Типичните грешки са:
– литерални параграфии (замени при писнае) и паралексии (замени при четене) на базата на визуално смесване – на графеми с идентична форма, но различно ориентирани в пространството (ръкописни в-д, ш-т) и на графеми със сходни форми и елементи (л-м, и-ш, о-а);
– литерални параграфии и паралексии на базата на аудиотивно смесване – на графеми, чиито фонемни аналози имат сходно звучене;
– графични елизии при четене и писане (пропускане на букви)- при писането особено често се пропускат гласните;
– огледално изписване на буквите;
– литерални инверсии (разместване) на букви и срички;
– протези и епентези (добавяне) на букви – гласни, главно в началото на думата и съгласни в средата й;
– контаминации на думи или части от тях (произволно накъсване или съединяване), които водят до писане и четене на неологизми;
– непроследяване на редовете при четене, пропускане на редове при четене и писане, изкривяване на редове при писане;
– граматически грешки – пропускане на окончания, префикси, суфикси, несъгласуваност между думите в изречението;
– много бавен темп на четене, неразбиране на прочетеното, неестествена, монотонна или каскадообразна интонация по време на четене, накъсана от многобройни паузи и персеверации, неспазване на пунктуацията;
– много бавен темп на писане, допускане на грешки както под диктовка, така и при препис; грозен, разкривен почерк; допускане на различни грешки при писане на един и същ текст; грозен външен вид на тетрадките, изобилстващи от задрасквания и зацапвания.
Анализът на грешките или симптомита на дисграфия/дислексия показва, че това нарушение се диференцира в тринай-общи разновидности;
- С доминиращи симптоми, които сочат присъствие на слухо-гнозисни смущения и водят до несформираност на звуко-буквени връзки.
- С доминиращи симптоми, които сочат присъствие на оптико-пространственигнозисни смущения и водят до невъзможност за синтезиране и разполагане елементите на буквите в нужната цялост и пространствена ориентираност.
- С доминиращи симптоми, които сочат нарушения във висшето символно ниво на кодиране и декодиране на вербална информация и водят до неспособност за сегментация на говорната верига и за адекватна сериация на елементите й, както и до аграматизъм при четене и писане.
За всички деца с нарушено развитие на устния и на писмения език е характерно късно проговаряне, след втората-третата година, а за голяма част от тях и късно прохождане – в случаите на засегната двигателна сфера. Тези, които прохождат по-късно, задълго остават тромави в общите движения и несръчни в манипулирането с предмети. При някои деца с нарушена езикова способност се констатират ЕЕГ-аномалии, разкриващи минимални мозъчни дисфункции. За голяма част от тях са характерни различно изразени дефицити в общото психично развитие – в процесите внимание, възприятие, памет, мислене, в интелекта, както и поведенчески отклонения.
Всички комуникативни нарушения, прояващи се в детска възраст, се срещат по-често при момчетата, отколкото при момичетата.
Използвана литература:
Волкова, Л. С. 1989, Логопедия
Ценова Ц., 1995, Комуникативни нарушения в детска възраст
Автор: Весела Петрова
