При аутизма е нарушена както лингвистичната, така и паралингвистичната комуникация. Разстроена е преимуществено езиковата прагматика.
При невербалния аутизъм страдат всички компоненти на устния език: детето не говори, не участва в каквато и да било комуникация, отсъстват контактът с очи, усмивката, желанието за допир до друго същество, дори вик от болка.
При вербалния аутизъм има говор, но речта е силно ехолалична. Ехолалията може да се състои в добре оформени синтаксични вериги и да се прояви в комуникативен контекст или да е отложена. Във други случаи детето повтаря това, което е запомнило от речта на околните, не в момента, в който го чува, а по-късно. Спонтанната реч е нарушена във всички компоненти, а прозодиката се характеризира с монотонност. Децата с вербален аутизъм не разбират личните местоимения и говорят за себе си в трето лице единствено число. Макар да имат вербални умения, те срещат сериозни затруднения в прилагането им: не започват и не умеят да водят разговор, изказват се извън контекста му, не разбират по-сложни логико-граматични конструкции. По-високо интелигентните могат да бъдат ограмотени в някаква степен. Някои от тях стават хиперлексични, като четат плавно, но без да разбират текста или частично разбират съсдържанието му.
Етиологията на синдромите на вербалния и невербалния аутизъм се счита за различна. И двата обаче се дължат на поражения в централната нервна система, но неврологичната им база не е уточнена.
Автор: Весела Петрова
Използвана литература: Ценова Ц, „Комуникативни нарушения в детска възраст“, София 2001
Снимка: Интернет
Автор: Весела Петрова
