При определени поражения на мозъка той проявява неспособност да обадинява и интегрира информацията получена от сензорните системи. Те осигуряват усещанията, идващи от слуха, зрението, обонянието, вкуса, допира, болката, температурата, позата и движението на тялото. Мозъкът създава обща картина на получаваната от различните сетива информация, която се свързва с вече наличната информация – с паметта и знанията, съхранявани в мозъка. Благодарение на това произвеждаме смислен отговор и реагираме адекватно на околната среда. В норма интеграцията на стимулите се извършва автоматично, в потока на обичайните дейности. Развитието й започва още преди раждането, а пикът на формирането й е през ранните години на пубертета. Когато този процес се опира на некачествена сензорна информация от една или повече модалности и/или некачествени връзки между тях, кората на главния мозък не е в състояние да обхване и подреди непрекъснато постъпващите потоци от сензорни стимули.
Симптомите на сензорно- интергративна дисфункция са:
- трудности в ученето, забавяне в овладяването на академичните умения;
- затруднения в осъществяването на преход от една ситуация към друга;
- склонност към бързо разконцентриране на вниманието;
- ниво на енергичност, което е необичайно високо или ниско;
- социални и/или емоционални проблеми;
- трудно заучаване на нови движения;
- забавено развитие на речта, езика, моторните умения;
- физическа непохватност или очевидна невнимателност;
- импулсивност и липса на самоконтрол;
- неспособност за отпускане или успокояване;
- слаба аз-представа и слабо развит усет за тялото.
Сензорната дезинтеграция води до патологични поведенчески модели от три типа:
Деца, избягващи сензорни стимули
Тяхната нервна система възприема прекалено интензивно дразнителите и те се чувстват сякаш постоянно „бомбандирани“ от информация. Ето защо често имат отбягващ или борбен отговор на стимулите – състояние на сензорна защита. Такива деца се опитват да избягват ил да на намалят усещанията, не обичат да бъдат докосвани, имат предпочитания към определени материи на дрехи.
- да отговарят на докосване с агресия или отдръпване;
- да се страхуват от движение или височини, да им става лошо от това;
- да са много внимателни или да нямат желание да рискуват да пробват нови неща;
- да се чувстват дискомфортно в шумна или претоварена обстановка;
- да са придричиви към храна и/или да са свръхчувствителни към миризмите на храната.
Деца, търсещи сензорни стимули
Нервната система на тези деца не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. В резултат на това те се нуждаят от сензорна стимулация. Децата търсят непрестанна стимулация, по-интензивен или сензорен опит, т.е. показват сензорна хипореактивност. Поведението им се характеризира с:
- хиперактивност;
- липса на реакция при докосване, на болка или грубо опипване на околните, което може да се възприема като агресивно поведение;
- участие в опасни дейности;
- предпочитания към прекалено силни звукове.
Деца с проблеми в моторните умения
Децата от тази категория имат проблеми в планирането и извършването на действия. Основно срещат трудности с формирането на цел или идея, или при развитието на нови моторни умения. Често тези деца са тромави и непохватни. Те могат да имат:
- лоша фина моторика (писане);
- лоша обща моторика (ритане, хвърляне на топка);
- трудности с имитацията на движения;
- трудности с балансирането, координирането на движенията и билатералната координация;
- предпочитания към познати дейности или игри (например подреждане на играчките);
- предпочитания към спокойни игри и дейности (гледане на телевизия, четене на книги, игри на компютър)
Наличието на сензорно-интергративна дисфункция е отдавна добре познато при дислексия, аутизъм, ХАДВ, синдром на чупливата Х-хромозома и др. С нея обаче не бива да се правят опити за изчерпателно етиологично обяснение на всички нарушения на развитието. Те се отличават със сложни комплекси от симптоми, като интерсензорният дефицит е само един от тях.
Автор: Весела Петрова – логопед
Източник: Ценова Ц., „Практическо ръководство по логоритмична терапия“, София 2017
