В основата на това нарушение, наричано още дизартрия на развитието, са детските церебрални парализи (ДЦП), които са разнородни в зависимост от локализацията и тежестта на увредата и обуславят разнородна клинична картина на детска дизартрия с различна степен на изразеност на симптомите, даваща основание да се определя като смесена.
При детската семесена дизартрия са тежко засегнати артикулацията, фонацията, дишането и плавността на речта, поради парализа на говорната мускулатура, които са следствие от различни поражения на мозъчните структури.
Най-често срещана при децата е детската спастична псевдобулбарна парализа, провокираща напрегнати, тромави, вдървени, конвулсивни движения. Друг вид ДЦП е атетозната, водеща до неконтрулеруеми, бавни, чревообразни движения, които напомнят гърчене. Третият вид е атаксичната, при която движенията са плавни, но много неточни като посока, сила и обхват. Колкото по-увредена е двигателната сфера, толкова по-изявена е дизартрията. Основните жизнени функции са поставени на изпитание: храненето е проблемно поради затрудненията с дъвченето и гълтането на храната, застрашени са физическото и психическото развитие.
В настоящата статия ще разгледаме най-разпространената – детска псевдобулбарна дизартрия. Тя се характеризира със силно нарушена, замазана артикулация и слаб дрезгав глас с гъгнив оттенък. Речта е стържеща, продуцира се мъчително, с явна мускулна съпротива, монотонна, брадилалична, с характерно провлачване в края. Речевото дишане е повърхностно, накъсано, ускорено. Артикулационните грешки са от типа на изопачавания и замени, а спецификата им е следната:
– лошо учленение на преградните беззвучни съгласни – със стържещ шум, наподобяващ звучни съгласни;
– първият звук в думи, започващи със струпани съгласни (съгласен, съгласен, гласен), винаги се произнася неправилно;
– от проходните звукове беззвучните са по-силно увредени – със скъсено времетраене или с озвучаване;
– преградните съгласни и вибрантният р се заменят с проходни (ф>п, х>к, с>т);
– сложните проходни, африкатите, се артикулират като плоско-проходни;
– изопачено, гъгниво звучат и гласните;
– най-лошо се артикулират онтогенетично късните съгласни (л, р);
– замените на съгласни звукове са нечисти, непълни, усреднени и постоянни.
Парализата често води до хиперсаливация, бедна лицева експресия, страбизъм, увиснала долна челюст, изменения в зъбните дъги.
Автор: Весела Петрова – логопед
Източник: Ценова Ц., Комуникативни умения в детска възраст, София 2001.
Снимка: Интернет
