Заекването е най-обсъжданото комуникативно нарушение. Идентефицирането му представлява лесно решим въпрос предвид специфичната му симптоматика:
- заекването се харахтеризира с блокажи на говора, резултат от спазми в говорния апарат с различна степен на тежест: най-чести са спазмите на артикулационните мускули, но може да има и такива на фонаторната и дихателната мускулатура;
- вследствие на спазмите речта е накъсана, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинезии и мъчителни усилия за продуцирането и контролирането й;
- плиткото, неикономично дишане, вегетативните смущения при говор (изчервяване, пребледняване, изпотяване, сърцебиене) и вторичните психични наслоения също са елементи в клиничната картина на заекването.
Заекването при деца се разглежда в две форми:
- Невротично (функционално) заекване – разглежда се като вид невроза и следствие на дисфункция в централната нервна система, често възникващи на психична или психогенна основа. При невротичното заекване страдат само прозодиката и дишането, при това дишането може да е минимално засегнато. Често, но не винаги се съчетава с артикулационни нарушения на развитието. Този вид заекване обхваща 86 % и е по-често срещано.
- Неврозоподобно (органично, еволиционно) – разглежда се като резултат от ранна церебрална ограничена недостатъчност. Неврозоподобното заекване е свързано със специфична езикова онтогенеза – късно проговаряне, паралелно с което възникват говорните спазми, бавно натрупване на речников запас, аграматична фразова реч, многобройни артикулационни грешки от типа на скрита дизартрия. Този вид заекване обхваща около 14 %.
Децата от двете популации имат и различен психически профил: тези с невротично заекване са впечетлителни, емоционално лабилни, лесно раними, напрегнати, страдащи от логофобия и други фобии, а тези с неврозоподобното се отличават с обща моторна неловкост, късно прохождане, необщителност, когнитивни дефицити, снижен интелект, включително до долна граница на нормата.
Друго нарушение на плавността на речта е запъването. То се възприема като по-леката степен на заекването, при която спазмите не водят (или все още не водят) до пълни персеверации на говорните двигателни актове.
В обобщение може да се отбележи, че първичните симптоми, които характеризират заекването, са свързани с повторения, удължавания на звукове, паузи, блокажи, вмъквания. Вторичните прояви на заекването не са облигатни, но са често явление. В началото, ролята им е да „спечелят време“ и да „прикрият“ първичните симптоми. Постепенно те стават хабитуални и много често се забелязват от комуникативния партньор още преди заекващият да е проявил първичните симптоми. За съжаление се оказва, че възрастните със заекване често не осъзнават проявите на вторичните симптоми и ги игнорират за сметка на първичните. Като третични симптоми могат да се посочат формираните в процеса на дългогодишно заекване негативни чувства и нагласи, снижена самооценка, вярвания съотнесени към предопределеност за повтарящи се моменти на социални неуспехи.
Автор: Весела Петрова – логопед
Източници:
Ценова Ц., „Комуникативни нарушения в детска възраст“, София, 2001 г.
Станкова М., „Програма за терапия на заекване“, София, 2017 г.
